Читалището – културен и духовен център
Една многовековна нация като нашата, българската, е способна да оцелее през годините само ако съумее да съхрани духа, ценностите и идеалите си. Без своите морални и духовни опори народът не би могъл да преодолее хилядите перипетии по пътя си и въпреки трудностите, да запази себе си. Затова родолюбците открай време създават читалища и се занимават с дейност, съхраняваща традициите ни и насърчаваща културното развитие.
Отгърнеш ли страниците на учебник по История на България, те ще ти разкажат за много победи, славни мигове и велики хора. Но и трудностите по пътя на народа ни не са били малко. Чуеш ли за тях – за безкрайната жестокост на завоевателите ни, за убийствата и мъченията над невинни българи, но и за смелостта на борците за свобода – се чудиш – каква е тази сила, опазила нацията и до днес? Какво е вдъхвало кураж на бунтовниците, кое е запазило достойнството и ценностите у хората? Отговорът намерили най-будните сред българите, най-големите родолюбци. Те се грижили да съхранят всички национални гордости и да съберат на едно място граденото през вековете. Започнали да строят читалища, в които да приветстват всеки, готов да помага на обществото и да пази традициите. Събирали песни, предания, легенди и обичаи, предпазили ги от мощта на времето, за да стигнат те и до нас, новото поколение.
Но дейността им се състояла не само в запазване на миналото, а и в граденето на бъдещето. И това ясно виждаме днес, деветдесет и пет години след създаването на едно малко по размерите си читалище, но пазещо ревниво големи идеали.
Хората, работили в него преди и тези, работещи в него сега, не са забравили задължението си да пазят фолклора и традициите, да се грижат за културното израстване на населението. Организират се мероприятия, концерти, пиеси; жени и мъже, притежаващи таланта да пеят, изпълняват автентични народни песни. Но най-голямата заслуга на читалището е, че се грижи младите хора да не забравят мястото от където са тръгнали, за да открият по-лесно и пътя, по който да продължат напред. Чрез организирането на различни събития и чрез сформирането на групи и кръжоци децата се приобщават към родното и откриват красотата на истинското, българското. А веднъж докоснали се до него, не ще го забравят. Напротив – умни и добри хора, те ще продължат дейността на радетелите за запазване на културата или поне ще предадат ценностите си и на своите деца, защото читалището е храм, запазил цялата красота и достойнство на нашия народ и мястото, където израстваш и като личност, и като индивид.