Идеята за основаване на читалище в Мрамор изниква в началото на 20-те години на ХХ век, когато, селото е във възходящо икономическо и просветно развитие. Тази идея намира почва сред селската интелигенция групирана около народния учител Коста Спасов, Иван Захаринов, свещеник Кирил Матеев, Владо Спасов, Толе Спасов, Никола Михов и други. Първото учредително събрание на читалището се провежда през октомври 1921г., а неговото основаване става през май 1922 година. За председател на читалището е избран свещеник Кирил Матеев. Сред общия ентусиазъм приемат устав и се решава читалището да носи името на св. Иван Рилски, който е считан за молител пред Бога и покровител на всички българи. Приет е устав, в който е определена следната цел на читалището:
Чл. 1. Целта на Мраморското читалище е да буди у гражданите на селото интерес към четене и да способствува за тяхното научно просветно и естетическо развитие.
Чл.2. За постигане на целта, читалището урежда: –
– библиотека с публична читалня, популярни сказки, беседи, реферати и пр. по разни отрасли на знанието, сказки, четения и систематични курсове със словопрения специално за членовете си, забави, вечеринки
В основните положения на устава е определено:
Читалище „Св. Иван Рилски-1922” е основано на 11 май 1922 година и има за седалището с. Мрамор.
Читалищния празник е на 1 ноември (19 октомври) – Празникът на св. Иван Рилски
Целта и името на читалището са неизменни.
Още в самото начало членовете на читалището събират помежду си средства и закупуват книги за читалището. Започват и първите просветни сказки, които са държани от учители и просветници в селото. През 1925 г. в България се завръща агрономът Димитър Атанасов, който е поканен да стане доцент и пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет на Софийския унивеситет „Свети Климент Охридски“. Известен период от време той живее в Мрамор, където изгражда свой чифлик и създава опитно поле в мраморското землище. Много често той се среща с хората от селото и говори пред тях за това, че са необходими подобрения във всички отрасли на земеделието, в начина на обработване на почвата, в начина на прибиране и почистване на храните, в начина на торене.
В просветната дейност активно участват учителите, които говорят за „Вредата от алкохола”, за „Коремният тиф” и „Каква хигиена да се пази, за да не се появяват заразни болести?” Когато се направи макар и един бегъл поглед за изнесените сказки ще се види, че те имат чисто практически характер и имат за цел да подпомогнат и облекчат живота на селянина.
Освен традиционните читалищни дейности, като вечеринки, популярни сказки и просветна дейност чрез библиотеката, често са се организирали посещения на именници в именните им дни, разпродажба на картички и марки. Реализираните приходи са се внасяли в касата на читалището. През същия този период на „читалищната сцена” са поставени и първите театрални постановки. Първото читалищно представление е една драматизация на „Под игото”, като в ролите са участвували Огнян Атанасов (писар в общината), Теофил Иванов, учителките Елена и Струмка, Тодор Ботев, брат му Цветан и др. Споменатите учителки били режисьори и гримьори. Зрителите на представлението са били предимно деца, но имало и сериозни възрастни хора, видяли „театрото” за първи път в живота си.
През първите години читалището развива интензивна дейност, разгърната в няколко насоки: библиотека, сказки и беседи, театрални и други представления. Най-интересна за мраморци по това време е театралната дейност. В салона на новопостроената училищна сграда (завършена през 1940г.) е била пригодена подвижна сцена, завесена с черги. На тази сцена любители-актьори – учители, ученици и читалищни дейци дават театрални представления. Според спомените на по-възрастни и местни жители в Мрамор са се представяли пиесите „Руска”, „Службогонци” и „Хъшове” на Иван Вазов, „Камък в блатото” на Георги Караславов.
Своите постановки новоизпечените театрали представяли с платен вход. Но това едва ли са го правели с комерческо чувство. Те нямали своя собствена сграда цели 60 години, затова използвали какви ли не начинания, за да съберат средства. От празниците Васильовден, коледуване, сурвакане, лазаруване, трудови дни, представления и какво ли още не. Мраморските читалищни дейци добре събирали и съхранявали народните пари. Национализацията през 1947г. е заварила читалището със средства в размер на около 1 200 000 лева (тогавашен курс).
Читалището води активен живот до към края на 1941 г. и постепенно преустановява своята дейност.
В годините на Втората световна война читалищната дейност почти замира. По това време училището е евакуирано. Чрез читалището нелегално се развива пропагандна дейност, ръководена от Спиро Апастолов, студент в Софийския юридически факултет, където той е активен организатор на РМС. Като член на читалището той съумява да намери средства за закупуване на радиоапарат. Вечер младежи негови съмишленици, под предтекст, че се занимават с читалищна дейност слушат радио Москва. През 1942г. полицията разбира за неговата дейност и започва усилено да го издирва. Укривайки се така в една мартенска вечер през 1944г. Спиро излиза в планината и се включва в партизанския отряд под името Янко. Там той получава задача да стегне и организира РМС в част от софийските села. При изпълнение на поставената задача на 10 юни 1944г. той е предаден е убит в с. Богьовци.
В продължение на почти четиридесет години читалището носи името на родения в Мрамор Спиро Апостолов. Негови са пророческите думи: „Да няма бедни и богати, да няма хижи и палати, да няма прости и учени, а вси да бъдем просветени”! Те се съдържат в единственото запазено стихотворение написано от него.
Повече от шестдесет години читалището развива интензивна дейност, разгърната в няколко насоки: библиотека, сказки и беседи, мероприятия по изучаване на родния край, театрални и други представления, без да притежава своя сграда. Цялата читалищна дейност се извършва съвместно с училището.
Повече от шестдесет години читалището развива своята дейност, без да притежава своя сграда. Едва в края на седемдесетте години в Мрамор започва строежа на новата читалищна сграда, която е строена почти шест години, като при построяването и много от жителите на Мрамор са дали своята лепта, след като са положили доброволен труд. Сградата е строена по проект на архитект Якимова, от „Софтпроект” в столицата, инвеститор е Градска дирекция за изграждане на София – ГДИС, а изпълнител – Държавна строителна организация „Софтстрой”. Сградата е двуетажна, с киносалон с 319 места, с помещения за репетиции и гримьорни, с две по-малки зали, книгохранилище, читалня, ритуална зала, сладкарница. В читалищната сграда са поместени пощата, кметството, потребителната кооперация.
Новата сграда на читалището е открита на 3 април 1983 година. На тържеството присъстват Чудомир Александров, Търпо Божилов, Въльо Нейков, Лозан Такев, Никола Анастасов и много други. С кратко слово кметицата на село Мрамор Величка Алексиева открива празника. Следва награждаването на изявени читалищни и обществени дейци, както и строители на сградата. Празничния ден е съпътстван и с прекрасния „Празник на зетьовете”, чието начало е поставено през 1978 година и се провежда почти всяка година в навечерието на 1 април – Деня на хумора и шегата.
През годините към читалището са функционирали различни школи , клубове, театрални клективи, фолклорни състави за автентични песни и обичаи, участвали в редица концерти, конкурси, събори и фестивали. Носители са на много грамоти, дипломи и медали.
Всички хора работили в читалището оставят частица от себе си в него – председатели, настоятели, самодейци, ръководители на състави и школи, щатни работници и спомосъществователи. С най-голям принос за читалищната дейност са настоятелствата, проверителните комисии и щатните читалищни дейци.
Всички отговорности за управлението на читалищната институция са на председателя на читалищното настоятелство. Неговите подписи стоят върху всички банкови документи, заповеди и протоколи от заседания на читалищните настоятели. Председателят сключва трудови договори и граждански договори с работещите в читалището и носи отговорност за изпълнението им.
От голямо значение за цялостната атмосфера в читалището е умението за работа в екип на председателя и настоятелите.
За да е успешен един председател на читалище, е важно да притежава редица качества, между които почтеност, коректност и толерантност, а и да знае, че парите значат много, но не са всичко на този свят.
От своето създаването до момента читалище “Св. Иван Рилски” има много председатели, като с най дълъг стаж – 23 години е Боян Соколов (от 1973 до 1996). С две години повече е стажът на секретарят на читалището Руска Дросева, която известен период от време е изпълнявала длъжността секретар-библиотекар.
От 1997 година до момента председател читалището е Валентин Борисов, а секретар Диляна Кръстанова. Същата година общото събрание на читалището избира Боян Соколов за почетен председател.