(1983-1994)
Театралната дейност е традиция за читалище „Св. Иван Рилски”. Този свят, където доминират условността, иносказанието и символът е част от читалището още от възникването му. прочети още
За времето преди 1970 година няма събрана писмена информация за дейността на театъра, но по спомени на възрастни хора от селото се знаят постановките на пиесите „Иванко”, „Вражалец”, „Майстори”, „Под игото” и имената на някои от първите участници в тях – Цветан Спасов, Симеон Толев, Теофил Иванов, Владо Еманоилов, Струма Любенова, Милка Тодорова, Веселина Кефилчева. За премиерата на „Под игото” тогавашният директор на училището Георги Налбантов е осигурил костюми от народния театър „Иван Вазов” – София.
След 1973 година се създава Дневник на театралния колектив, в който са вписани имената на пиесите, участниците в тях, както и местата, на които са представяни. Дълги години за театралните постановки са използвани училищните класни стаи, а с построяването на читалищната сграда, групата разполага с голям салон със сцена, репетиционна, гримьорни и 319 места за публиката.
Читалищната театрална дейност през годините е разнолика и разнопосочна. В своята история театралният състав има и малки сценки и големи постановки, работи и без, и под ръководството на режисьори, има и години на възход, и години на упадък, но винаги е част от живота на читалището.
През 1971 година към читалището е създадена детска фолклорна група. Нейни първи участници са момичетата, обединени от вълшебната прелест на българския фолклор. прочети още
От 1981 година техен ръководител е изпълнителката на народни песни и солистка на Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев” Бойка Присадова. Благодарение на енергията, огромният труд и творчески умения фолклорната група завоюва голяма популярност и покорява сърцата на зрителите със своето майсторско изпълнение на народни песни. За кратък период от време са създадени три неразривно свързани групи – детска, юношеска и квартет. Репертоарът на групите се състои от народни песни от различните фолклорни области, като преимущество имат песните от шопския край. Юношеската певческа група много пъти е участвала в концерти в различни градове и села. Участвала е в турнета в Русия, Румъния и Полша. Направени са записи в националното радио и телевизия. През 1987 и 1988г. участва в радио конкурса „Родна стряха”. През 1986г. певиците завоюват 34 медала от Националния събор в Копривщица. Същата година стават лауреати на VII Републикански фестивал на художествената самодейност и носители на златни значки.
(1984-1986)
Танцовият състав към читалище „Спиро Апостолов” (Св. Иван Рилски-1922) се сформира значително по-късно от театралните и певческите колективи. Първият танцов състав играещ под музикалния съпровод на корепетитора Георги Нацев, състоящ се от самодейци е създаден през 1978 година. Негов ръководител е Боян Соколов. прочети още
Първите танци, изиграни на читалищната сцена са: „Ганкино хоро“ – смесено, „Дайчово хоро“ – мъжко, „Шопско“ – мъжко, „Ръченица“ – смесено.
За първи път през 1985 година танцьорите имат и професионален ръководител. Това е Анета Герасимова, която е завършила Държавното хореографско училище и от 1966 година е танцьорка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”.
Мраморските танцьори стават любимци, както на местната публика така и на всички пред които танцуват.
Танцовият състав участва в много местни, регионални и национални фолклорни фестивали. Има участие и зад граница в град Кишинев през 1984 година.
В настоящия момент любовта към народния танц събира вече порасналите деца, някои от тях са семейни, други все още не, но всички съхраняват традицията на българския танц и обичта си към него, заложена в детството им и продължават да танцуват за свое удоволствие.
(1983-1986)
Вокално-инструментален ансамбъл „Извори” е сформиран през 1981 година. В неговия състав влизат Методи Славов – вокал и китара, Кирил Кирилов – клавир, Ангел Лозанов – ударни инструменти, Владимир Георгиев – бас китара, Иван Борисов – соло китара и три вокалистки – Ани Симеонова, Ели Панева и Лидия Петрова. Художествен ръководител на състава е Методи Славов.прочети още
Репертоарът му е изграден изключително от български естрадни песни. Ансамбълът изпълнява и три песни написани от неговия ръководител – „Утре” по текст на Евтим Евтимов, „Куфарът” по текст на Димитър Панталеев и ”Песен за мравката” – музика и текст Методи Славов.
Ансамбълът участва в мероприятията, организирани от читалищното ръководство, както и в редица младежки и общоселски празници.
На Шестия републикански фестивал на художествената самодейност ансамбълът се представи с три български песни „Слънчево момиче”, „Оттук започва България”, една руска – „Снежен танц” и една преводна – „Рали Монте Карло” и спечели най-високото отличие – златен медал.
Малко по-късно от групата се отделя Ангел Лозанов, който сформира народен оркестър. Ангел Лозанов е един самороден талант, който пее прекрасно е свири като виртуоз на акордеон. Групата е наречена „Извор”, а към нея се присъединяват Владимир Георгиев и Иван Борисов, като те не преустановяват участието си и във ВИА „Извори”. Към народния оркестър се включват Валентин Лозанов – барабанист и Софка Борисова и Юлия Толева – народни изпълнителки. Много често двете групи организират свои концерти и участия в съседните села, а група хумористи от читалището обогатяват тяхната програма.
Днес ансамбълът е преустановил дейността си, а Ангел Лозанов продължава своя професионален път с други групи. Той много често присъства на читалищни празници и продължава да радва своите почитатели с майсторските си изпълнения.
(1982-1985)
Началото на „Празника на зетьовете” е поставено през 1978 година и се провежда почти всяка година в навечерието на 1 април – Деня на хумора и шегата.прочети още
Идеята за него е заимствана от Етрополе, но празникът на зетьовете в село Мрамор си има свой облик и красота. Весел и жизнерадостен, обагрен с прочутото шопско остроумие, с много песни и танци той привлича публика от целия регион, от близки и по далечни селища.
Подготовката за празника започва още в самото начало на годината и протича по следния начин.
Всички зетьове се събират на площада и тръгва шествието на зетьовете, обявено от Владимир Юлин (всички зетьове приемат за фамилно име, името на своята съпруга). Начело на шествието един зет носи герба на столицата, а след него други двама носят пък емблемата на празника – сърце, прободено от стрела на фона на метла и лопата. Гордо пристъпя заслужилия зет на Мрамор – Здравко Лилин, който високо е вдигнал лилавото знаме на зетьовете. Цветът на знамето е лилав, защото “такива ставали зетьовете след едногодишен стаж при тъстове и тъщи”. След това минават зетьовете Кирил Недкин, Нико Росин, Велин Младенкин, Стоян Иванкин, Райчо Величкин. Редуват се хумористичните сценки “Зетьова неволя”, “Зетьова мечта”, “Зетьова седянка”, “Образцов зет – образцов дом” и редица други живи картини. Настъпва и моментът на клетвата на младите зетьове. На тържествената проверка звучат имената на мнозина зетьове, а после започва кръщаването на младите. Някои от зетьовете се награждават със златен медал за послушание и търпение. Следва поздрав от снахите на Мрамор, от ловно-рибарското дружество.
Зетьовата програма привършва и започва общо народно веселие. Така празникът се превръща в истински парад на народния хумор.
(1995-1999)
От незапомнени времена в село Мрамор са създадени обичаи и вярвания, свързани с някой празник или пък са били остатъци от езическо време.прочети още
Те по традиция са се предавали от поколение на поколение, а някои от тях, като Коледа, Васильовден Тодоровден и Лазарица се спазват и празнуват и днес.
(1982-1989)
С настаняването си в новата и просторна сграда читалището продължава своята дейност, като освен театрална то се развива в много области.прочети още
Продължава дейността на танцовият състав, певческите групи за автентичен фолклор, групите за народни обичаи. Създават се и вокално инструментална група „Извори”, разкриват се школи – музикални, езикови, по изобразително изкуство, класически и модерен балет. Отбелязват се много празници и се организират чествания на годишнини.
(1982-1989)
Музикалната школа е основа през 1983 г. В нея се водят занимания по пиано,акордеон и солфеж. Дългогодишен ръководител на школата е Юлия Платова.прочети още
Висококвалифициран преподавател, който с много любов години наред помага на децата да изградят художествен вкус и придобият знания и умения в областта на музиката.
Детската школа по изобразително изкуство е създадена през 1982 година към читалище „Св. Иван Рилски” с ръководител Христо Тодоров. През изминалите години в школата са творили над 170 деца, като нейни възпитаници са продължили образованието си в средни художествени училища и в художествената академия в София. След приключване на своето образование някои от тях работят като преподаватели в училища, художествени редактори в печатници, а Диана Стефанова известно време е и ръководител на школата.
Школата е носител на редица награди от международни конкурси за детски рисунки: грамоти, дипломи, призове и плакети.
